Тема: Доброто започва от мен
Химн: „Защото тъй си щедър, Господи“ (Химни, № 137)
Дейност
Преди урока подгответе купа, пълна с хартиени ленти, на някои от които са написани отрицателни мисли (като например „Това не беше много добре“ или „Защо го направи по този начин?“), а други с положителни мисли (например „Обичам те“, „Тези курабийки са хубави“ или „Може ли да ми помогнеш, моля?“).
Помолете семейството си да прочете Ефесяните 4:32. Попитайте:
⦁ Какво ни учи да правим този стих?
Помолете членовете на семейството си да си припомнят примери от живота на Исус Христос, когато Той е проявявал такива качества.
Прочетете и обсъдете Матей 5:44. Посочете, че е лесно да се обичат онези, които ни обичат. Но Исус Христос ни учи на един по-висш закон. Словата Му са предназначени за нас днес. Попитайте:
⦁ Какво ви помага да бъдете добри дори към онези, които не са добри към вас?
Посочете, че когато сърцата ни са изпълнени с Божията любов, ние ставаме „един към друг благи“ (Ефесяните 4:32).
Прочетете и обсъдете следната история:
През цялото лято, докато очаквала семейството ѝ да се премести в новата им къща, Сейди си мислела за бъдещите съседи. Тя си представяла едно момиче на нейната възраст, което ще обича да се катери по дърветата. Но скоро след като се нанесли, Сейди научила, че в съседната къща няма малко момиче. Само семейство Людвиг. Рано през онази есен имало голяма снежна буря. Сейди и сестра ѝ се облекли топло и излезли навън. След като играли известно време в снега, Сейди забелязала, че снегът е непокътнат в градината на семейство Людвиг. Няма ли да е хубаво да направи снежен ангел в този чист сняг? Този следобед, телефонът звъннал. Майка им влязла в стаята на Сейди. „Сейди, да сте играли в снега в градината на семейство Людвиг тази сутрин?“ „Да“ – тихо отговорила тя. „Сейди, г-н Людвиг е от държава, където на децата не е позволено да играят в чужда градина без разрешение. Той е много ядосан за бъркотията, която сте направили“. „Не съм искала да бъда лоша“ – казала Сейди. „Знам това“ – отговорила майка им. „Но е нужно да се замисляме как другите хора може да се чувстват към нещата, които правим“. „Момичетата в училище казват, че всички мразят семейство Людвиг, защото са толкова лоши“ – казала Сейди. „Казват, че г-н Людвиг крещи на всички“. „Ако така говорят хората за тях, изглежда, че семейство Людвиг има нужда от малко доброта“ – отговорила майка им. „И ми се струва, че ние можем да проявим такава към тях“. Майка им и Сейди приготвили курабийки и с тях отишли до съседната врата. Сейди се опитвала да бъде смела, но г-н Людвиг бил намръщен. „Съжалявам, че направихме бъркотия в снега ви“ – казала Сейди. „Няма да го правя повече“. „Постарай се да не се повтаря“ – казал г-н Людвиг. И тръшнал вратата. „Поне взе курабийките“ – казала майка им.
С наближаването на Коледа, момичетата се вълнували за семейната традиция да оставят малка почерпка или подарък пред вратата на някой в продължение на 12 дни преди празника. „Момичета, сетили ли сте се за някого, който може да оцени малко доброта?“ – попитал баща им. „Някой, който може да има нужда от повече добро настроение?“ Сейди си помислила за семейство Людвиг. Сигурно никой няма да им подари нищо, защото г-н Людвиг е толкова груб. „Какво ще кажете за семейство Людвиг?“ – бавно попитала Сейди. „Мисля, че е страхотна идея“ – отвърнал баща ѝ. Всяка вечер момичетата се редували да звънят на вратата и да се крият, докато г-н Людвиг отварял вратата и вземал почерпката вътре. С всяка следваща вечер той отварял вратата по-бързо. Понякога Сейди била сигурна, че той надничал през завесите когато тя се промъквала по тротоара му. На Бъдни вечер, позвънял звънецът. Баща им отворил и там стоял г-н Людвиг с голяма кутия в ръцете. „Много съм благодарен за коледните ви почерпки“ – казал той. „Жена ми е болна и не става от леглото. Но аз ѝ разказах за вас. Тя обича да шие и направи някои неща за вас. Пожелавам ви хубава Коледа“. Г-н Людвиг оставил кутията и си тръгнал. Момичетата заобиколили баща си, докато той отварял кутията. Тя била пълна с разноцветни пакети. Майка им разопаковала кърпи и салфетки с дантели по краищата. Тогава тя извадила пакети за всяко от момичетата. Те ги отворили, за да открият красиви ръчно изработени кукли. „Не знаех, че г-жа Людвиг е болна и е на легло“ – казала Сейди. „Не знаех, че прави кукли за нас“. „Нито пък аз“ – казала майка им. „Но знаехме, че имат нужда от малко доброта“.
Помолете близките си да споделят случаи, когато самите те или техни познати са били мили и по този начин са насърчили и други да бъдат по-любезни с околните.
Попитайте вашето семейство:
⦁ Мислите ли, че ако сме добри с другите, те винаги ще бъдат добри с нас? (Не винаги)
⦁ Защо все пак трябва да сме добри с тези, които не са добри с нас? (Вж. Матей 5:45.)
Помолете близките си да изтеглят хартиените ленти от купата и да ги прочетат на глас. Попитайте ги как се чувстват при прочитането на различните фрази. Насърчете членовете на семейството по-усърдно да се опитват да се държат добре към околните и да бъдат миротворци.
Почерпка: Плодови резенчета с крем
Смесете 200 грама заквасена сметана, 200 грама крема сирене, 1 ч.л. ванилия и 1/2 ч.ч. захар. Разбъркайте до получаване на хомогенна смес. Сервирайте с плодови резенчета.