Работата може да носи радост

Идеи за урок за по-малки деца

Тема: Работата може да носи радост 

Песен: „Весело е и забавно“ (Сборник детски песни, с. 129).

Дейност 

Започнете урока с песента „Весело е и забавно“ (Сборник детски песни, с. 129). Обърнете внимание на изразите, дадени след звездичката в бележките към песента: „Децата могат да пеят за други забавни неща“. Преди да изпеете песента, попитайте децата какво обичат да правят и изпейте няколко куплета, като използвате само съответните думи на песента.

След молитвата покажете на семейството си картината по-долу (разпечатайте я предварително) и обяснете, че тези деца помагат на семействата си, като работят из къщата, но не могат да си спомнят кое дете коя задача трябва да изпълни. За щастие всеки от тях има връв, завързана на пръста, за да им напомня да изпълняват задачите си, преди да отидат да играят. Поканете децата да открият кое дете коя задача трябва да изпълнява. Можете да измислите имена за всички деца на картината. 

Помолете децата да посочат задачите, които всяко дете трябва да изпълнява. Попитайте:

⦁ Какви задачи изпълнявате вие, за да помагате на семейството си?

Напомнете на семейството си за песента, която изпяхте в началото на урока. Кажете на децата, че е много добре, че се радват да правят толкова много неща. Родителите винаги се радват, когато виждат, че децата им се радват. Нашият Небесен Отец също се радва, когато ние се радваме. Попитайте децата:

⦁ Можете ли да изпеете тази песен, използвайки думи, които описват различни задачи? (Например: „Да метеш пода“ или „Стаята чистиш“)

Обяснете, че можем да изпълняваме всяка задача с радост. Чувствата и настроението ни зависят от отношението ни или с други думи, от това какво мислим за нещата, които правим. 

Прочетете или преразкажете на семейството си дадената по-долу история. Можете да предложите на децата да рисуват, докато им четете историята или преди урока да разпечатате картини, които ще ви помогнат да я разкажете.

 „Утре не мога да си играя с теб“ – каза Дейвид на своя най-добър приятел Кевин.

„Защо не?“ – попита Кевин.

„Утре татко ще е у дома, а не в магазина, Брайън и Керъл не са на училище и всички ще чистим двора“  – обясни Дейвид.

„Цял ден ли?“ – попита Кевин.

„Предполагам. Има много работа за вършене. Ще събираме листата, ще скубем плевели, ще кастрим храстите и ще боядисваме разни неща. Ще ни бъде забавно“ – каза Дейвид развълнувано.

„Забавно ли!“ – каза Кевин, сбръчквайки нос. На мен това ми звучи като работа!

„Не е работа!“ – не се съгласи Дейвид.

„Работа е!“ – заяви Кевин. „Да се събират листа и да се боядисва е работа. Така казва татко! Само питай баща си. Работата не е забавна! Трудна е!“

 Същата вечер, когато бащата на Дейвид влезе в стаята му да му пожелае „лека нощ“, Дейвид попита: „Татко, боядисването, разчистването и събирането на листата работа ли са?“

„Със сигурност са! – отговори бащата – И има много работа за вършене утре“.

„Трудна работа ли ще бъде?“ – попита Дейвид.

„Да – каза баща му – Така че се наспи добре и утре сутрин ще можеш да ни помагаш“.

„Добре“ – каза Дейвид бавно.

Преди да заспи, той си мислеше за това, което му бяха казали Кевин и баща му. На сутринта той беше решил, че няма да работи. Нямаше да прекара целия ден, без да се забавлява.

 На закуска всички бяха облечени в дрехи за работа. Дейвид бавно си изяде закуската и си изпи сока.

„Хайде, Дейвид!“ – каза Керъл.

„Колко е муден“ – каза Брайън.

„Не се чувствам много добре“ – каза Дейвид. Колкото повече мислеше, че не се чувства добре, толкова повече си представяше, че главата го боли. „Боли ме главата“ – каза той.

Майка му го докосна по челото. „Сякаш нямаш температура – каза тя – но може би трябва да полежиш на канапето, докато се почувстваш по-добре“.

 Дейвид легна на канапето във всекидневната, а всички останали излязоха навън. Той си затвори очите, но не му се спеше. Съвсем скоро след това Керъл, Брайън, майка му и баща му вдигаха твърде много шум навън, за да може да си почива. Те си подвикваха един на друг, шегуваха се, смееха се и си говореха, докато работеха.

След известно време той чу още някой друг да се смее и да говори. Той бързо стана и погледна през прозореца.

Беше Кевин! Той помагаше на Брайън да носи кошница с листа.

Дейвид забрави за главоболието си и изтича на двора.

 „Кевин! – извика той –„ “Какво правиш?“

„Забавлявам се!“ – извика Кевин.

„Но това е работа и ти каза, че работата не е забавна!“

Кевин се спря. Замисли се за малко. След това се усмихна и каза: „Да работим заедно е забавно!“

Дейвид също се усмихна. „Така е – съгласи се той – Да работим заедно е забавно!“ Той грабна греблото и започна да събира листата на голяма купчина. (Friend, юни 1975 г., „Working together“, Дороти У. Пиърс, ).

Попитайте децата:

⦁ Защо мислите, че е било забавно на Кевин и семейството на Дейвид да работят?

Обяснете, че нашето отношение е това, което променя всичко. 

Поканете децата да изпеят заедно песента „Весело е и забавно“, като използват думи, описващи различни видове работа. Кажете им, че могат да пеят тази песен всеки път, когато имат да вършат някаква работа. Това ще им помага да се забавляват, докато изпълняват каквато и да било задача.

Почерпка: Бананов десерт

Половин банан на човек, срязан през средата. 

Поставете в купа и сложете сладолед отгоре.

В допълнение отгоре можете да сложите шоколадов сироп, карамелов сироп, свежи ягоди, бита сметана, нарязани ядки.