Пропусни главно меню

Да избягваме да се затрупваме с множество незначителни неща

Бил един прекрасен ден.

Нали знаете, първият път, в който се чувствате достатъчно уверени да излезете от вкъщи без да наемате детегледачка, сигурни, че най-голямото ви дете е в състояние да се справи във ваше отсъствие. Това било един такъв ден за моя брат и неговата съпруга. Когато децата заспали дълбоко в леглата си, щастливите родители не могли да пропуснат рядката възможност да излязат сами като двойка. След като написали подробни указания, те отишли до близкото кино, оставяйки 11-годишния Маккей да отговаря за дома.

Представете си паниката им, когато се прибрали няколко часа по-късно и видели и подушили дим от пожар. Паникьосани, те по най-бързият начин проверили спящите деца, а след това застанали пред Маккей, който необезпокояван четял на дивана.

„Хей! – извикал брат ми – Какво става тук? Не подушваш ли нещо?“

„Разбира се – небрежно отвърнал Маккей – подушвам. Огледах наоколо и не видях нищо. В началото беше неприятно, но нали знаеш, свиква се“.

Според нещата, които наистина са от значение, Маккей бил прав. Можем да станем небрежни в начина, по който откликваме на предупредителните знаци. В допълнение към това, ако не прекарваме време, вършейки необходимото, за да работим върху нещата с вечни последствия, можем да свикнем да тичаме наоколо в паника, гасейки пожар след пожар, а резултатът може да бъде опустошителен.

Тъй като светът става все по-забързан и шумен, за нас е крайно важно да отделяме време за нещата, които са от най-голямо значение. 

Президент Томас С. Монсън казва: „Ние сме станали толкова впримчени от заетостта си в живота ни. Все пак, ако спрем и размислим и видим хубаво какво правим, може да открием, че сме се затрупали с „множество незначителни неща“. С други думи, много често прекарваме повечето време да се грижим за неща, които въобще нямат особено значение в големият план на нещата, като пренебрегваме онези по-важни каузи“ („Какво направих днес за някого?“ Обща конференция, октомври 2009 г.)

Какво ще вземете със себе си; какво ще оставите?

Когато преди няколко години нашият кол отиде на поход, темата ни беше „Какво ще вземете със себе си; какво ще оставите?“ Доста съм мислила над това. Всеки от нас е на поход. Може да не пътуваме с ръчни колички през равнините на Уайоминг, но въпреки това сме на път.

Ние преминаваме през дълги дни и нощи на болни деца, съвместно използване на общи автомобили, помагане с домашните и работа, за да свързваме двата края. Преминаваме през трудности в отношенията, финансови затруднения, психически и физически здравословни проблеми. Преминаваме през непосилни задачи и ежедневен списък с неща за вършене. Някои от нас може да преминават през огорчения, или дори самота или отегчение. Въпреки че всички ние преживяваме различни трудности през този живот, едно нещо е сигурно – всички имаме проблеми.

И така, какво ще вземем със себе си и какво ще оставим? Аз желая да напълня количката си със завети, с взаимоотношения, с неща, които ще изграждат характер. Тези неща са от вечно значение.

Когато разберем кое е най-важното в този живот и в следващия, ни става по-лесно да правим товара  си по-лек. Ние премахваме излишъка, определяме приоритети и намаляваме нещата, които ни разсейват и които биха могли да направят така, че да заседнем в калта, докато останалите ръчни колички и вагони продължават напред. Ако сме натоварени с вина, отчаяние, грях и тъга, време е да оставим тези неща настрана и да напълним количките си с вяра, надежда и редовно обновление на заветите си с Бог.

Разполагате ли с време, през което да се усамотите?

Джозеф Смит казва: „Проявленията на дара на Светия Дух… много рядко са бивали публично проявявани, … но обикновено… това е ставало насаме пред човеците, в техните стаи, пустошта или полето и обикновено без шум или вълнение“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 129).

За съжаление нашият свят е изпълнен с много шум и вълнение. Сатана знае, че най-голямата ни опорна точка се крие в тези тихи промеждутъци от време и затова се опитва да ни лиши от тези моменти. 

Включваме радиото веднага щом се качим в колата, слагаме си слушалки, докато правим упражнения, а и телевизорът е включен за фон, докато приготвяме вечерята. Тези неща, които ни отвличат вниманието, ни отнемат това тихо пространство. Не че те са лоши, но може би по този начин ние се лишаваме от нещо по-добро.

Старейшина М. Ръсел Балард казва: „Като апостол сега ви питам: Разполагате ли с време, през което да се усамотите? Чудил съм се дали хората в миналото са имали повече възможности от нас да виждат, чувстват и усещат присъствието на Духа в живота си. Изглежда, че тъй като светът става все по-бляскав, шумен и забързан, ние изпитваме все по-големи затруднения да чувстваме Духа в живота си. Ако в живота ви липсва време за усамотение, бихте ли започнали от тази вечер да търсите такова? (“Be Still, and Know That I Am God” [Church Educational System devotional for young adults, May 4, 2014], broadcasts.lds.org).

Ако не намираме време и не полагаме усилия да се измъкваме от нещата, които ни разсейват и от шума, гласът на Духа може и да не достига до нас.

Кои са нещата, които вършите и които трябва да престанете да вършите?

Президент Ръсел М. Нелсън ни учи: „Намерете тихо място, което можете редовно да посещавате. Смирявайте се пред Бог. Изливайте сърцето си пред своя Небесен Отец. Обръщайте се към Него за отговори и за утеха. Молете се в името на Исус Христос за вашите проблеми, страхове, слабости, да, именно за копнежите на сърцето си. И после слушайте!“ „Откровение за Църквата, откровение за нашия живот“, обща конференция, април 2018 г.

Има огромна сила в това да намираме тихо време за размишления и молитви. Дори Христос отделя време да излезе от тълпата и да общува със Своя Отец. В Матей 14:23 четем: „(Той) се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам“.

Старейшина Ким Б. Кларк, в свое обръщение към учители в Семинара и Института, споделя еди съвет, променил живота му. Той и неговата съпруга редовно обмислят в молитва следните два въпроса: 

Кои са нещата, които върша и които трябва да престана да върша?

Кои са нещата, които не върша и които следва да започна да върша?

Задайте си тези въпроси, вслушайте се внимателно в отговорите и след това превърнете в действия това, което сте научили.

Господ ни обича и се интересува от всяка подробност на нашия живот. Ако целенасочено Го търсим всеки ден, Той ще ни благославя. Той ще ни обновява и ще ни дава мир. Когато не сме впримчени от „множество незначителни неща“ и сме съсредоточени върху Христос, можем да бъдем спокойни и концентрирани насред един размирен свят.

Адаптирано от обръщение от Конференцията на жените в УБЙ през май 2018 г.


Мишел Крейг и нейният съпруг живеят в Орем, Юта. Тя обича семейната история, храмовата работа, четенето и прекарването на време със семейството си. Прочетете повече от сестра Крейг на нейната страница във Фейсбук.