Важно е колко обичаме

    Р. М. Дженингс

    Важно е колко обичаме

    Мислех си, че целият ми ден е провален, ако не съм отметнала всичко от списъка си със задачи за вършене. А това се случваше редовно.

    Нямаше значение колко страхотни бяха плановете ми или колко мотивирана се чувствах, докато първоначално записвах какво искам да постигна. Все ставаше така, че през повечето дни ми се искаше да бях направила повече и чувствах, че изоставам.

    Преди няколко месеца след поредния ми ревлив момент на майчина вина и самокритика в края на поредния „непродуктивен“ ден осъзнах, че трябва да променя начина си на мислене. От тогава насам се опитвам да приравнявам високите си очаквания към себе си с милостивите очаквания на Господ към мен. Също така се опитвам да съсредоточавам живота си (и списъка си със задачи) върху най-важните неща и да върша всичко с любов.

    Все още се опитвам да открия как точно да правя това. Но при всичко това научих много за Бог, любовта, грижата за себе си и колко надценявано е това да сме заети непрекъснато.

    Заетостта не е почетна значка

    Един ден препрочетох речта на старейшина Дитер Ф. Ухтдорф от октомври 2012 г. „Поводите за съжаление и решенията за промяна“. Старейшина Ухтдорф говори за неизлечимо болни хора и за някои от съжаленията, които изпитват: „Иска ми се да бях прекарвал повече време с хората, които обичам“, „Иска ми се да бях реализирал своя потенциал“ и „Иска ми се да си бях позволил да бъда по-щастлив“. Заетостта често пречи на всички тези неща.

    Старейшина Ухтдорф отбелязва и че мнозина от нас имат склонността да „нос(ят) своята заетост като почетна значка, сякаш самото състояние на заетост е постижение или признак за превъзхождащ живот“. Обаче нашият съвършен Пример Исус Христос никога не е бил твърде зает за най-важните неща. Както казва старейшина Ухтдорф: „Виждам състрадателния и грижовен Син Божий целево да изживява всеки ден. Когато общува с хората около Себе Си, те се чувстват важни и обичани. Той познава вечната ценност на хората, които среща. Той ги благославя, служи им. Въздига ги, изцелява ги. Дава им безценния дар на Своето време“. Той винаги намира време за другите.

    Следвайки примера на Спасителя, се опитвам да се съсредоточавам по-малко над нещата, които „трябва“ да правя и повече над нещата, които е важно да правя: да прекарвам време с обичните ми хора, да се приближавам към постигането на потенциала си и да имам радост. Опитвам се да наблягам на нещата с вечна значимост, на нещата, които ще траят вечно: любов, връзка, взаимоотношения. Опитвам се да планирам всеки ден, като имам предвид тези приоритети. Понякога това означава да зарежа списъка със задачи, за да мога да прекарам сряда следобед в гушкане на болното ми двегодишно дете или да оставя всичко, за да говоря с часове с най-добрата ми приятелка, която изпитва трудности. Макар и тези неща не винаги да изглеждат особено продуктивни в ежедневието, знам, че те имат вечна стойност. Понякога най-доброто, което мога да направя, е да си простя за това, което не съм успяла да свърша през този ден и да знам, че и утре е ден.

    Да се грижа за себе си

    Христос винаги отделя време за другите, но отделя време и за Себе Си. Забелязах няколко случая в Новия завет, в които Христос отива да си почине и да общува с Бог.

    Един от любимите ми е в Матей 14. В тази глава се разказва за две чудеса, които редовно обсъждаме: Исус нахранва пет хиляди души и Исус ходи по водата. Поразена съм от това какво се случва в промеждутъка между тези две чудеса.

    След като нахранва пет хиляди души, Исус „кара учениците да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна“ и „разпус(ка) народа“ (Матей 14:22). След това се изкачва „на хълма да се помоли насаме. И като се свечер(ява), Той (е) там сам“ (Матей 14:23). Исус отпраща всички, за да може да се моли насаме, вероятно в продължение на часове. Дори отпраща учениците Си да тръгнат без Него. Чак тогава, след като отделя време за Себе Си, извършва невероятното чудо да ходи по водата.

    Мисля, че е знаел, че може да продължава да върши добро, като първо се погрижи за Себе Си и за личната Си връзка със Своя Отец.

    Често ми се струва, че отделянето на време за мен е отнемане на време от някой друг. Обаче, когато се грижа за своите нужди, имам много повече за семейството си и за другите, които разчитат на мен.

    Съсредоточаване върху любовта

    В крайна сметка не е важен списъкът със задачи, а това доколко обичаме.

    Чрез примера и ученията на Христос разбрах, че да обичаме някой друг винаги е правилно. Да отделяме време за изразяване на любов никога не е грешен избор. Децата ми може и да не запомнят всички невероятни ястия, които съм опитвала да сготвя или всеки урок по пиано, на който съм ги завела, или всяка планирана дейност, която сме извършили заедно, но съм уверена, че ще помнят, че са се чувствали обичани и така ще бъде по-добре за тях и ще са по-щастливи.

    От Писанията учим: „Дръжте се за милосърдието, което е най-великото от всичко, защото всички неща трябва да свършат, а милосърдието е чистата любов Христова и устоява навеки; и този, който бъде намерен да го притежава в последния ден, на него ще му бъде добре“ (Мороний 7:46-47). Ако се съсредоточавам върху това да съм изпълнена с любов и да я изразявам, знам, че ще давам най-доброто от себе си.

    Обичайте децата си достатъчно, за да им служите и да се вслушвате в техните нужди, дори и ако тези задачи не изгледат особено продуктивни или впечатляващи.

    Обичайте себе си достатъчно, за да се грижите за собствените си нужди, дори и ако твърде много други неща изискват вашето време.

    И обичайте Бог достатъчно, за да Му отдавате част от това скъпоценно време, уповавайки се, че Той ще ви помага да се справяте с всичко друго.


    Р. М. Дженингс е писателка от района на Солт Лейк Сити. Тя обича телевизия, книги, кучето си и семейството си и се старае усърдно всеки ден да намалява темпото и да намира радост в малките неща.