С Господната помощ родителите могат да използват подходящ подход, за да помагат на децата си да достигнат пълния си потенциал.
Въпреки многото радости при отглеждането на деца, родителите често се оказват в ситуация, в която уменията им като родители са подложени на изпитание. Тригодишното дете упорито отказва всичката храна, която му се предлага за вечеря. Братя и сестри се бият за желана играчка и твърде познатите на всички пищене и рев отекват из цялата къща. Десетгодишното отказва да си легне в разумно време, настоявайки, че трябва да може да стои до късно като сестра си, която е тийнейджър. А 16-годишният тийнейджър просълзено спори с родителите си, казвайки: „Защо не можете да ми имате доверие?“ – след като не е получил разрешение за екскурзия с приятели с пренощуване, на която няма възрастни придружители.
Начинът, по който родителите се справят с такива ситуации, засяга взаимоотношенията им с всяко дете, а също и атмосферата в дома. Тъй като няма две деца, които да са еднакви или да реагират по един и същ начин, президент Бригъм Йънг (1801–1877 г.) мъдро съветва родителите да „изучават характера и темперамента на децата си и да действат съобразно тях“1. Президент Джеймз E. Фауст (1920–2007 г.) ни напомня, че „отглеждането на деца е толкова индивидуално. … Това, което действа при едно (дете), може да не действа при друго“2. Родителите ще постигат по-добри резултати при търсенето на решения на проблемите, ако подхождат към нуждите на всяко дете с внимателно нагласена комбинация от три принципа на възпитанието – обич, ограничения и свобода на действие.
Обич
Обичта благоприятства за развитието на взаимоотношенията и сигурността. Бригъм Йънг учи: „милият поглед, добрите думи и милото, свято отношение към тях ще привърже децата ни към нас с връзки, които не могат лесно да бъдат разкъсани, докато насилието и грубостта ще ги отблъснат от нас“3. Една майка научава за силата на ръководенето с обич, след като осъзнава, че нейният нарастващ гняв не помага на десет годишният ѝ син да си ляга вечер по-рано. След като прочита съвета на президент Джозеф Ф. Смит (1838–1918 г.), че „можете да възпитавате децата си само… с добро, с искрена обич, с убеждение и обяснение“4, тя се чувства подтикната да използва по-деликатен подход. Докато обсъждат проблема, тя придобива ново разбиране за неговите нужди и тревоги. Те заедно стигат до споразумение за правилата за лягането вечер и взаимоотношенията им се подобряват.
Добрите думи и нежността в случай на несъгласие, както и контролирането на емоциите показват уважение към другия. Разбира се, развиването на родителски самоконтрол е по-лесно на думи, отколкото на дела. Както отбелязва Бригъм Йънг: „Виждал съм повече родители, които не могат да контролират себе си, отколкото родители, които не могат да контролират децата си“5. С помощ от небесата можем да се научим да реагираме с търпение на разочарованията.
Бъдете добра компания
Президент Гордън Б. Хинкли (1910–2008 г.) насърчава родителите да бъдат „добра компания“ за децата си6. Един баща открива, че като се прибере вечер у дома след дълъг работен ден, той е раздразнен от малките си деца, които очакват с нетърпение вниманието му, и бързо се ядосва, ако е твърде зает. Той решава, че всяка вечер преди да се прибере у дома, ще казва молитва, за да може по-добре да посреща нуждите на децата си. Той оставя настрана вечерния вестник, прекарва първите си 10 минути в разговори и игри с децата и от време на време взема поотделно децата си на разходка или излет. Раздразнеността му изчезва, децата му изглеждат по-доволни и последват много прекрасни преживявания.
Президент Езра Тафт Бенсън (1899–1994 г.) казва: „Отделяйте време, за да бъдете истински приятел на децата си“7. Това включва да прекарваме време с тях, да изразяваме обич, да ги хвалим за това, което вършат добре, да ги учим на нови умения, да им четем, да си говорим често с тях и да уверяваме децата си, че ги обичаме, в миговете, когато им правим забележка. Любящият, търпелив отговор към син или дъщеря, чието поведение е незряло, неудобно или дразнещо, уверява детето за постоянството на родителската любов, като същевременно ги учи на нещо по-добро (вж. 1 Коринтяните 12:31).
Възнаграждавайте доброто
Търсенето и възнаграждаването на доброто в децата са забележително ефективни начини за показване на родителска обич. Старайте се да казвате поне пет положителни коментара за всеки коментар, с който отправяте забележка. Например, правете комплименти („Цветята изглеждат страхотно – благодаря ти, че изскуба плевелите.“), давайте обещаните награди („Ако довършиш рано домашната си работа, можеш да отидеш на кино с приятелите ти.“) и говорете за удовлетворението, което идва от службата („Наистина беше страхотно да видя усмивката на сестра Уокър, когато ѝ занесохме приготвената от нас вечеря.“).
Избягвайте принудата
Естествената реакция на лошото поведение може да е просто да изискваме, вместо да каним към послушание. Старейшина M. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли разказва историята на един мъж, който решил да обучи едно жребче, като просто му сложи повода. Всеки път, когато го дръпнел, жребчето падало. След няколко минути мъжът успешно научил жребчето да пада. Тогава неговата съпруга дала отличното предложение да върви до жребчето. „За съжаление на приятеля ми – казва старейшина Балард – това подейства“8. Родителите ще имат повече успех, ако водят чрез пример. Президент Бойд K. Пакър, президент на Кворума на дванадесетте апостоли, предлага родителите да се откажат от родителското поведение, което в миналото е водело до лоши резултати и да опитат един по-добър начин9.
Неподходящите опити да се постигне послушание, като например „дърпането на въжето“ създават трудност при насърчаването на добри взаимоотношения с малките деца и тийнейджърите. Принудата – физическа или психологическа – не е уместна. Принудителното поведение включва физическо и устно насилие, заплахи, викане, манипулиране, лишаване от обич и засрамване. Макар и принудата да води до моментно послушание или подчинение, тя рядко води до дълготрайно решение. Президент Гордън Б. Хинкли повтаря, че „възпитанието със строгост, възпитанието с жестокост неизбежно води не до корекция, а до омраза и горчивина“10 (вж. също У. и З. 121:41–44). „Децата не се нуждаят от бой – подчертава той. Те имат нужда от обич и насърчение“11.
Един млад баща се ядосвал, когато „седенето в ъгъла“ изглежда не действало като дисциплинарен метод при много енергичния му малък син. Викането и шамарите изглежда само подхранвали лошото поведение. Поради страха, че може да изгуби контрол и да нарани детето си, бащата сам „застанал в ъгъла“. Той излязъл от стаята и мислено се помолил за помощ. Когато се върнал, помолил сина си да построи влакче от кубчета, а после да играе на хвърляне на топка, двете му любими дейности. Опитал се да се съсредоточи над развитието на уменията на сина си и много го хвалил. За изненада на бащата, синът се държал много добре през остатъка от вечерта, като имало само няколко деликатни напомняния. Ръководенето с обич подействало по-добре от ръководенето със сила.
Ограничения
Ръководенето с обич изисква от родителите да поставят ясни граници за поведението на децата. Ограниченията защитават децата и им помагат да развиват самодисциплина. Президент Спенсър У. Кимбъл (1895–1985 г.) отбелязва: „Поставянето на ограничения за това какво може да прави едно дете означава за детето, че го обичате и уважавате“12. Господ ни е поверил като родители отговорността да учим децата си (вж. У. и З. 68:25). Коригирането на лошото поведение може да е една от най-трудните части на тази отговорност. Понякога децата може да се дразнят, оплакват или противопоставят на ограниченията, които са им поставени. Родителите може да са непоколебими в разбирането, че преподаването на ценности е продължителен процес и че разумните стандарти и очаквания в крайна сметка ще помогнат на децата и тийнейджърите да се чувстват сигурни и да имат по-големи успехи.
Поставяйте подходящи правила
Ограниченията трябва да отговарят на нивото на зрялост на децата. Старейшина M. Ръсел Балард насърчава родителите да „поставят ограничения съгласно важността на проблема, а също и характера и зрелостта на детето“13. Така дадено семейство може да има известни очаквания или правила, вероятно за домашни задължения или използване на телефона, които са различни при всяко дете. Когато се установяват семейни правила е важно да се разграничават важните от маловажните неща. Например, важно е родителите да поставят ограничения, които помагат на децата им да се опазят от потенциално опасни влияния. Стандартите, свързани с медиите, облеклото, излизането на срещи и другите насоки, намиращи се в „За укрепването на младежите“, могат да служат като полезен наръчник за поставяне на ограничения.
Когато в едно семейство децата наближили пубертета, родителите решили да обсъждат „За укрепването на младежите“ по време на семейна домашна вечер. Те говорили за причините, поради които се придържаме към пророческия съвет и благословиите, които ще последват. По-късно, когато младежите се връщали у дома с въпроси за неща, които са видели на училище и в медиите, тези предишни разговори за стандартите им помагали да се чувстват по-комфортно да обсъждат своите въпроси и проблеми с родителите си.
Привеждайте в сила правилата
Когато децата не отговарят на очакванията на семейството, родителите трябва да решат дали да повдигнат въпроса за лошото поведение. Ще се разлива мляко; децата понякога ще са по-невнимателни на детската площадка; тийнейджърите може да оставят социалния си живот да понижи оценките им. Тези преживявания може да ги научат, че някои действия не са ползотворни. Помагането да се почисти млякото, бинтоването на раната или обсъждането на подобрено разписание за учене ще бъде по-ефективно от това да се скарате на дете, като така се опитвате да го научите на урок, който вече е очевиден.
Понякога родителите трябва да говорят за по-сериозни нарушения със съответните им последствия. Президент Фауст насърчава родителите да търсят проникновение в молитва14, докато избират последствията за провинение. Независимо от сериозността на нарушението, методът за коригиране трябва да отразява отношение на уважение и достойнство към детето. Например, укоряването насаме принципно е по-добро от публичното укоряване. Говорете за конкретното нарушение, без да включвате в разговора и предишни нарушения. Запазете самообладание. Обсъдете поведението, вместо да обиждате или унижавате детето. Кратките обяснения на родителските очаквания принципно действат по-добре от детайлните лекции.
Когато родителите запазят спокойствие, е по-вероятно да се появят разумни последствия. Президент Хинкли казва: „Никога не съм приемал принципа „без бой децата се разглезват“15. Той си припомня също, че „баща му никога не докосвал главата му, освен да го благослови“ и че той възнамерява да следва примера му“16.
Най-добрите последствия обикновено са свързани с нарушаването на правила и са предназначени да помогнат на детето да постигне желания резултат. Примерите за поставянето на ограничения може да включват намаляването за тийнейджъра на дейностите с приятели през седмицата, докато не се подобрят оценките, оказването на помощ на малко дете с прости домашни задължения преди да дойдат приятелите или отделянето на дете от братята и сестрите му след емоционален изблик, докато то не стане готово да участва отново в семейната настолна игра.
Избягвайте да позволявате твърде много като родители
Въпреки че е важно да бъдат гъвкави по отношение на дисциплината, родителите, които си затварят очите за сериозни нарушения или които не поставят ограничения спокойно и постоянно и не поставят разумни последствия, не предоставят достатъчна насока и напътствие. Старейшина Балард обяснява, че може да бъде „унищожително, ако родителите позволяват твърде много и глезят децата си, като им разрешават да вършат каквото си искат“17. Някои деца и тийнейджъри вземат лоши решения въпреки изключително стараещите им се родители. По-вероятно е обаче да се отклонят, когато има слаб контрол и не са държани под отговорност за това къде са и какво правят.
Установяването на рутина за обсъждането на планове и за проверка е полезно. Някои семейства намират, че провеждането на семеен съвет в неделя е добро време за координирането на разписанията и установяването на очаквания. Например, когато 16-годишната Джан забравя да каже на родителите си, че е отишла в дома на приятелка след като бива отменена тренировката по футбол, те обсъждат причината, поради която това е проблем. Те ѝ напомнят да ги уведомява в бъдеще, когато има промени при планирана дейност. Любящите, твърди граници дават на децата най-голям шанс за успех.
Свобода на действие
Когато родителите ръководят с обич и поставят граници, те могат да насърчат чувството на децата за независимост. Предоставянето на автономия или свобода на действие позволява на децата да изразяват своята индивидуалност и им помага да се научат да вземат добри решения. Говорейки за светиите, Джозеф Смит казва: „Уча ги на правилни принципи и те сами се ръководят“18. По подобен начин родителите трябва да подготвят с малки стъпки децата си да се ръководят, за да бъдат подготвени за деня, когато вече няма да живеят с тях.
Родителите улесняват този процес, като предоставят на децата степен на свобода, подходяща за тяхната зрялост. От момента, когато децата проходят, родителите могат да им позволяват да вземат разумни решения в рамките на установени граници. Например, малките деца може да помагат при избирането на това какво да облекат за игра на детската площадка. По-големите деца могат да избират кога да свършват домашните си задължения, стига те да бъдат изпълнени до определеното време. На тийнейджърите може да бъде позволено да правят избор за това какво да гледат и слушат, стига то да е в рамките на очакванията на семейството. Предоставянето на децата на глас при вземането на решения ги подготвя да вземат по-важни решения по-нататък.
Предоставянето на свобода на децата означава също договаряне и извършване на компромиси за правила, когато това е уместно. Старейшина Балард подчертава необходимостта родителите да „бъдат подготвени уместно да коригират някои правила, като така подготвят децата за ситуации в истинския живот“19. Например, представете си, че сте поставили правилото децата да могат да излизат да си играят само след като са свършили домашните си задължения. Какво ще се случи, ако някои братовчеди неочаквано се отбият за кратко? В този случай родителите и децата може да решат да бъдат гъвкави и да свършат домашните си задължения по друго време. Ако сте склонни да преговаряте и правите компромиси, това дава разумни очаквания, дава на децата повече контрол над живота им и ги подготвя за реални ситуации, при които да се решават проблеми.
Предоставянето на свобода на действие дава на децата и възможност да развият собствените си чувства относно Евангелието. Тийнейджърите, които са се научили да разпознават Духа и да вземат решения въз основата на тяхното разбиране за правилно и грешно – вместо само въз основата на искането на родителите те да са послушни – ще бъдат по-добре подготвени да вземат мъдри решения, когато са под стрес или под натиск от страна на своите връстници. Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че „готовността (на тийнейджърите) да избират Господния начин и семейните ценности е по-голяма, когато изборът идва отвътре, отколкото когато ние се опитваме да ги принудим да имат тези ценности. Господният начин на обич и приемане е по-добър от начина на Сатана, на сила и принуждение, особено при отглеждането на тийнейджъри“20. Подходящата свобода говори за доверие и уважение.
Търсене на Господната помощ
Спасителят цени Своите взаимоотношения и общуването Си с децата. Когато се стремим да гледаме на децата си както Той гледа на тях, можем да бъдем изпълнени с милосърдие към тях. Прозренията, които получаваме чрез молитва ще ни помагат да реагираме уместно на техните нужди и проблеми. Полезно е да помним, че да сме родители е един променлив, динамичен процес. Може да отнеме време, докато видим резултати от усилията си. Това, което действа днес, може да не действа следващата година или дори утре. И никой родител не се справя съвършено с всяка ситуация. Когато се провалим, важно е да се извиним и да се опитаме да се справяме по-добре. В крайна сметка, родителите също израстват и се учат. С Господната помощ родителите могат да предоставят подходяща обич, подходящи ограничения и свобода на действие, които ще позволяват на децата им да достигнат целия си потенциал като Божии синове и дъщери.
Идеи за семейни домашни вечери
Родителите трябва предварително да се запознаят с тази статия и да я изучават заедно.
1. Прочетете раздела „Избягвайте да позволявате твърде много като родители“. Обсъдете какво е семеен съвет и как той може да помогне на вашето семейство. Избройте нещата, които могат да бъдат обсъждани на събранията на семейния съвет.
2. Покажете необходимостта от ограничения, като бавно налеете вода в чаша и видите доколко можете да я напълните, без водата да прелее. Поговорете за причините да се ограничи количеството вода в чашата. Сравнете това с ограниченията, наложени чрез семейните правила. Прочетете първия абзац под раздела „Ограничения“. Обсъдете или установете подходящи семейни правила.
Бележки
1. Discourses of Brigham Young, подбр. Джон А. Уидтсоу, 1954 г., с. 207.
2. Джеймз E. Фауст, „The Greatest Challenge in the World—Good Parenting“, Ensign, ноем. 1990 г., с. 34.
3. Бригъм Йънг, Deseret News Weekly, 7 дек. 1864 г., с. 2.
4. Joseph F. Smith, Gospel Doctrine, 5-то изд., 1939 г., с. 317.
5. Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young, 1997 г., с. 338; Deseret News Semiweekly, 12 юли 1870 г., с. 2.
6. Гордън Б. Хинкли, „Some Thoughts on Temples, Retention of Converts, and Missionary Service“, Ensign, ноем. 1997 г., с. 52.
7. Езра Тафт Бенсън, To the Mothers in Zion (брошура, 1987 г.), с. 8.
8. M. Ръсел Балард, „Един повече“, Лиахона, май 2005 г., с. 71.
9. Бойд K. Пакър, That All May Be Edified, 1982 г., с. 139.
10. Гордън Б. Хинкли, „Behold Your Little Ones“, Ensign, юни 2001 г., с. 4.
11. Гордън Б. Хинкли, „Save the Children“, Ensign, ноем. 1994 г., с. 53.
12. The Teachings of Spencer W. Kimball, ред. Edward L. Kimball, 1982 г., с. 341.
13. M. Ръсел Балард, „The Sacred Responsibilities of Parenthood“, Ensign, март 2006 г., с. 32.
14. Джеймз Е. Фауст, Ensign, ноем. 1990 г., с. 34.
15. Гордън Б. Хинкли, Ensign, ноем. 1994 г., с. 53.
16. В Шери Л. Дю, Go Forward with Faith, 1996 г., с. 141.
17. M. Ръсел Балард, Ensign, март 2006 г., с. 32.
18. В Джон Тейлър, Millennial Star, 15 ноем. 1851 г., с. 339.
19. M. Ръсел Балард, Ensign, март 2006 г., с. 32.
20. Робърт Д. Хейлз, „Укрепване на семействата: наше свещено задължение“, Лиахона, май 1999 г., с. 34.