Пропусни главно меню

Почитането на Господния ден и мисионерската работа

Почитането на Господния ден и мисионерската работа

От словата на Нефи в Книгата на Мормон (2 Нефи 33:1) учим, че той не е „могъщ в писането“, но въпреки това успява да преодолее слабостта си – „понеже, когато човек говори чрез силата на Светия Дух, силата на Светия Дух отправя неговите слова в сърцата на чедата човешки“. По подобен начин мога да кажа, че не съм „могъщ в писането“. Докато споделям с вас мислите си, се моля всеки човек, който чете това послание, да може да почувства влиянието на Светия Дух и да се вслушва в него.

Нефи успява да преодолее много трудности. Изглежда, че през цялото време е надаряван с допълнителна увереност и мир в душата си, само защото разбира плана на Небесния Отец и е благославян със свидетелство и знание, че Бог е жив и че Той ще защити него и семейството му. Нефи получава утеха и радост чрез влиянието на Светия Дух. Дори в случаите, когато се сблъсква с гнева на някои от своите близки и знае за желанието им да отнемат живота му (точно както всеки от нас понякога се страхува да проповядва Евангелието), въпреки това той отваря устата си в своя стремеж да следва указанията на Светия Дух.

Нашата мисия е да служим на ближните си, които са чедата на нашия Небесен Отец. Можем да им вдъхнем нужната надежда, като им свидетелстваме, че Исус Христос е Жива личност, която възстанови Своята Църква на земята. Ако сме възприемчиви към влиянието на Светия Дух и сме достойни за Него, Той винаги ще бъде с нас и ще ни помага да бъдем светлината на света. Нека не забравяме словата на Исус, който казва: „Прочее, вдигнете светлината си, за да свети на света. Ето, Аз съм светлината, която вие трябва да издигнете – това, което Ме видяхте да правя. Ето, вие виждате, че Аз се молих на Отца и всички вие сте свидетели.“ (3 Нефи 18:24).

Мисионерската работа може да бъде извършвана по много начини. Не винаги се очаква от нас да започнем да споделяме Евангелието и да говорим за Църквата веднага след като срещнем някого. Учим от собствен опит, че най-добрият начин да вършим мисионерска работа е да бъдем пример за праведност. Въпреки че спазването на заповедите става все по-малко популярно в света, ние винаги трябва да ги спазваме.

Заповедта да почитаме Господния ден е твърде слабо разбирана от повечето от нашите приятели, които не са членове на Църквата, но Писанията наблягат на нейната изключителна важност (вж. Неемия 13: 15-18; Йеремия 17: 21-27) Всички тези стихове подчертават нейното влияние не само върху един човек, но и върху цялата общност: „Когато една държава пренебрегва освещаването на неделния ден, всички аспекти от живота са засегнати и религиозният живот повяхва“ (Handbook, с. 35).

Спазването на тази заповед е велик инструмент на мисионерската работа. Нашето усърдие в спазването на тази заповед не благославя само нас, но също и другите, като им дава възможност да обмислят важността от почитането на Господния ден. Когато хората около нас редовно виждат щастливи семейства, облечени по най-добрия начин, да отиват на Църква всяка неделя, това привлича вниманието им и предизвиква тяхното учудване. Не знаем по какъв начин Духа ще избере да повлияе на този определен човек и да събуди интереса му/ѝ към Евангелието. При все това, примерът на нашата праведност в освещаването на Господния ден помага на другите да чувстват влиянието на Светия Дух. И трябва винаги да сме готови да им споделим какво означава Господния ден за нас и каква е причината да го почитаме.

Другите хора забелязват не само външните признаци от съблюдаването на тази заповед. Хората също виждат и плодовете от това. Желанието да освещаваме Господния ден помага на моите близки да станат по-възприемчиви към влиянието на Светия Дух. Ние усещаме чувство на вътрешна чистота и истинска радост. Ставаме по-приятелски настроени и готовността ни да си помагаме един на друг нараства. В неделите правим всичко заедно: посещаваме клона, четем книги, разхождаме се и играем на различни семейни игри. На този ден винаги чувствам повече мир в душата ми. Моите близки и околните винаги го усещат.

Точно тази заповед също така ми помага да разбирам по-добре същността на службата към другите. В една от речите на общата конференция на Църквата старейшина Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли казва: „Направете Господния ден наслада, като отдавате служба на другите, особено на тези, които не се чувстват добре или тези, които са самотни или нуждаещи се. Ободряването на духа им ще ободри и вас. “ (Старейшина Ръсел М. Нелсън, „Господният ден е наслада“, Лиахона, май 2015 г.) Тези думи докосват сърцето ми и полагам усилия да изпълнявам това в живота ми.

Мои братя и сестри, вдъхновявам ви братя да прекарвате Господния ден по начин, който Господ очаква от нас. Този ден е дар от Бог. Даден ни е да подновим завета си с Него, да се угощаваме с Неговите слова и да споделяме нашето свидетелство за Него като Живия Христос в нашите сгради за събрания и в нашите домове. Този ден ние е даден да си починем от нашите ежедневни занимания с цел да бъдем укрепени както духовно, така и физически за идващата седмица. Използвайте го като инструмент за мисионерска работа във вашето семейство. Бъдете пример в спазването на тази важна заповед. Не се опитвайте нарочно да направите впечатление. Просто правете добро и помагайте на другите. Изпълнявайте волята на Спасителя, независимо дали хората ви благодарят за това или не. Ако обичате нашия Спасител, светлината на вашите добри дела ще се излъчва от вас и ще бъде видима за другите. Помолете Небесния Отец в името на Исус Христос да ви помогне да постигнете това и Той ще ви даде тази възможност.