Пропусни главно меню

Посланието на Седемдесетте - Едно сърце и един ум

Посланието на Седемдесетте - Едно сърце и един ум

Най-сърдечни поздрави към светиите от област Източна Европа! Докато аз и Сюзън пътуваме до много страни от областта, посещавайки клонове, окръзи и колове, ние сме дълбоко трогнати от отдадеността и вярата на нашите членове на Църквата. Убедени сме, че Господното царство в избраните земи на Източна Европа ще продължава да процъфтява чрез благодатта на нашия Небесен Отец.

Моята пламенна молитва е ние, като народ, винаги да бъдем с едно сърце и един ум, да помним, че вечните истини и завети, на които се радваме, ни обединяват повече, отколкото ни разделят. Нашият Вечен Отец желае ние да живеем заедно в радост и мир, така че в нашите клонове винаги да се обичаме един друг и да си прощаваме. Христос казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“. (Иоана 13:35)

Обичта води до близост и единство. В откровение към Пророка Джозеф Смит, Господ говори за важността на единството в Църквата: „Казвам ви, бъдете едно, и ако не сте едно, не сте Мои“. (У. и З. 38:27) В Книгата на Моисей четем също, че самата същност на обществото Сион е единството: „И Господ нарече Своите хора Сион, защото те бяха едно сърце и един ум и живееха в праведност...“  (Моисей 7:18)

Ако искаме да бъдем и да останем единни, трябва да си прощаваме един на друг. В едно въздействащо откровение Господ ни учи на това по един много директен начин: „Учениците Ми в древните дни търсеха повод едни срещу други и не си прощаваха едни други в сърцата си; и поради това зло те бяха огорчавани и тежко укорявани. Затова Аз ви казвам, че трябва да си прощавате едни на други, защото този, който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях. Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“. (У. и З. 64:8-10)

На второ място след семейството, клонът е основната социална единица на Църквата, място, където можем да се наслаждаваме на общението, което струи от Духа Божий.  В нашите клонове, както в нашите домове, ние трябва да говорим с мек глас, да показваме милосърдие и добрина във всичко, което вършим и бързо да си прощаваме един на друг за всички извършени простъпки. Когато обсъждаме ученията на Църквата в Обществото за взаимопомощ, кворума на свещениците или в класа на Неделното училище, трябва да говорим със смирение и спокойствие, като не забравяме, че Писанията и ученията на Господното царство са свещени. Ние не трябва да се отнасяме към тях като към тема за дебат, както бихме направили със светските предмети в училище. 

Удивен съм от факта, че когато Исус посещава нефитите на американския континент, първия съвет, който им дава, след като ги учи на начина на кръщение, е: „И няма да има повече никакви спорове между вас, както е имало досега; нито пък ще има повече спорове между вас относно точките на Моето учение, както е имало досега. Защото истина, истина ви казвам, този, който има духа на раздора, не е от Мене“. (3 Нефи 11:28-29)

В един красив стих Алма-ст. учи на същите принципи хората, които кръщава във водите на Мормон: „И той им заповяда да нямат раздори един с друг, но да гледат напред като един, имайки само една вяра и едно кръщение, със сърца, обвързани в единство и в любов един към друг“. (Мосия 18:21)

Някои вярващи членове спират да идват на Църква, защото са били обидени от остри думи или спорове на събранията в нашите клонове. Може би никой не е искал да ги обиди. Но нека са извиним дори и да не сме имали за цел нашите коментари да навредят или да бъдат приети лично. Нека поканим всички, които са били наранени, да се върнат и когато някой наистина се върне, нека се отнасяме с него, така както се е отнесъл бащата със завърналия се блуден син: с прошка, добрина и обич.

Невинаги е лесно да се прости. Невинаги е лесно да обичаме околните толкова пълно и чисто, както Исус е правел. Ако обаче следваме Неговия пример и се молим на Бог да ни помогне да имаме сърца, изпълнени с прошка, Той ще ни благослови да си прощаваме и да се обичаме един друг непоколебимо завинаги. Като правим това, ще се превърнем в ученици на Исус Христос както на думи, така и на дела.