Покаянието, което води до обръщане във вярата

Старейшина Джеймс Б. Мартино, първи съветник в президентството на област Източна Европа.

Една от любимите ми истории в Книгата на Мормон разказва за мисионерските усилия на синовете на Мосия, докато са сред ламанитите. Въпреки че учат хора, чиито традиции изглежда не благоприятстват духовното израстване, тези верни мисионери помагат за осъществяването на една велика промяна в тези ламанити. Знаем, че синовете на Мосия „поучаваха със сила и власт от Бога“ (Алма 17:3), но едно от забележителните събития в тази история е, че „тези ламанити, които повярваха в техните проповеди и бяха обърнати към Господа, никога не отпаднаха“ (Алма 23:6).

          Виждал съм как хора идват в Църквата чрез мисионерската работа и чрез това да са отгледани в Църквата, но съм виждал и как някои от тях отпадат. Този процес ме накара да се зачудя какво се случва при обръщането на ламанитите, така че те „никога не отпаднаха“.

Праведни традиции

          Как тези нови членове стават един мирен народ и пример за подражание за всички? В Алма ни се казва, че тези ламанити „бяха доведени да повярват в преданията на нефитите“ (Алма 23:5). (В днешно време може да кажем, че са доведени да повярват в традициите на светиите от последните дни.) Често си мислим, че покаянието е процесът, при който само изоставяме извършените грешки, но не по-малко важно е какво правим, за да заместим лошите навици и традиции с нови и по-добри такива.

          Процесът на покаянието е повече от просто да помолим за прошка за това, което сме извършили. Покаянието изисква допълнителни действия от наша страна. Когато проучвателите обещаят да се кръстят, те са почувствали Духа и искат да се покаят. Понякога обаче те не успяват да опазят своята праведност, защото не желаят да „полож(ат) оръжията на бунта си“ (Алма 23:7), независимо от това какви са те.

          Когато обърнатите във вярата ламанити осъзнават, че традициите им са погрешни, те осъзнават, че трябва да се променят. Те решават да вземат оръжията си за бунт и да ги „заров(ят) дълбоко в земята“ (Алма 24:17).

          С други думи, те премахват изкушението си и го поставят на място, където то не може да им влияе. Ами ние? Премахваме ли подобно на тях „изкушенията и греховете, които толкова лесно (ни) обсаждат“ (2 Нефи 4:18)? Страним ли от хора и места, които могат да ни изкушат да нарушим Словото на мъдростта? Инсталирали ли сме филтър за Интернет на компютъра си и поставили ли сме компютъра на видимо място в дома си? Погребали ли сме символично навиците, които възпрепятстват спътничеството на Светия Дух?

          Също така ламанитите започват да създават праведни модели в живота си. Това е техният ключ към успеха – те запълват празнотата в живота си, като въвеждат нови традиции, които ги доближават до Бог.

Като променяме своя живот

          Нашата цел е да станем като обърнатите във вярата ламанити, за да може и ние да имаме силно желание да ни бъде простено и следователно да „не се бор(им) никога повече против Бога“ (Алма 23:7).

          „Това беше всичко, което можехме да направим… да се покаем за всичките си грехове… и да сторим Бог да ги премахне от сърцата ни – казват те – защото това беше всичко, което можехме да направим, та да се покаем достатъчно пред Бога, та Той да премахне петното ни“ (Алма 24:11).

          Сърцата им се променят, а това ги подтиква към действие. Тяхното покаяние води до прилагането на нови традиции, които да ги укрепват, когато бъдат изправени пред изкушения. Тези традиции заместват старите и им позволяват да останат силни, въпреки продължаващите им изпитания.

          И за новите, и за старите членове на Църквата има пет действия, които могат да променят живота ни. Те са заповед от Бог и ще ни помагат да останем верни, дори когато имаме изпитания и изкушения. Ако ги спазваме, тези действия ще позволяват на Светия Дух да продължава да бъде с нас и да ни укрепва, докато свидетелствата ни израстват:

  1. Провеждайте лично и семейно изучаване на Писанията.
  2. Молете се самостоятелно и със семейството си.
  3. Провеждайте семейна домашна вечер.
  4. Плащайте честен десятък.
  5. Служете на другите, като изпълнявате църковни призования.

Ако установим традициите на един праведен народ, ще преодолеем слабостите си, ще напредваме във вярата и няма да отпаднем.

     Важна част от процеса на покаянието е да се държим за железния прът и да призоваваме Бог във всичко, което вършим. Същото важи и за изоставянето на неправедните навици и заместването им с праведни традиции.

     Независимо дали сме нови членове или сме родени в Църквата, духовната ни сила идва от това да сме непрекъснато заети с праведни дела, които ни доближават до Бог. В крайна сметка, покаянието е процесът, при който се променяме, вършим и се превръщаме в това, което Небесният Отец иска от нас, за да можем да се завърнем в Неговото присъствие.