Дарът на Единението

Единението на Исус Христос е не само най-значимото и важно дело в цялата история, то е един чуден дар от нашия любящ Небесен Отец и Неговия Единороден Син. Президент Гордън Б. Хинкли учи: „Когато всичко е казано и направено, когато цялата история е изучена, когато най-големите дълбини на човешкия ум са изследвани, няма нищо толкова прекрасно, толкова магическо и толкова велико като този акт на милост“ (президент Гордън Б. Хинкли, Коледно послание на Първото Президентство, 4 декември 1994 г.).

Старейшина Брус Р. Макконки пише: „Нищо в целия план на спасение не може по никакъв начин да се се сравни по важност с това надминаващо всички събития, единителната жертва на нашия Господ. То е най-важното отделно събитие, случило се някога в цялата история на сътворените неща; то е канарата, върху която почиват Евангелието и всички други неща“ (старейшина Брус Р. Маконки, Mormon Doctrine, 60 с.)

Единителната жертва на нашия Спасител беше доброволна жертва, мотивирана от съвършената, чиста и безусловна любов на Спасителя към Неговия Отец и към всеки един от нас.  Готовността на нашия Небесен Отец да позволи Неговия Първороден да страда, кърви и умре, както и доброволната единителна жертва на Изкупителя са най-великите прояви на обич в цялата история.

Поради Неговото Единение ние всички безпрекословно ще получим даровете възкресение и безсмъртие, живеещи завинаги в славни, възкресени тела. Животът според Евангелието на Исус Христос и прилагането на чудния дар на покаянието в нашия живот ще ни позволят да живеем отново с нашия Небесен Отец като вечни семейства.

Всеки от нас показва своята благодарност към Небесния ни Отец и нашия Спасител, като с готовност служи на своите братя и сестри.  Както учи старейшина Ръсел М. Нелсън: „По тази причина ние отговаряме на нашите собствени призования от Господ. Когато разберем Неговото доброволно Единение, всяко чувство на жертва от наша страна напълно бива засенчено от дълбокото чувство на благодарност за привилегията да Му служим“ (старейшина Ръсел М. Нелсън, обща конференция, октомври 1996 г.).

Спасителят е попитан „коя е голямата заповед в закона“. Исус отговаря: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Това е голямата и първа заповед“. И тогава добавя: „А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матея 22:36-39).

Нашата обич към нашия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син, както и към нашите братя и сестри мотивира всеки един от нас с готовност, доброволно и с радост да участва и допринася към делото по спасението. Нашата обич към Бог и нашите ближни ще ни насърчи с голямо желание да помогнем на нашите ближни да се радват на благословиите на Евангелието на Исус Христос.

Всички ние ще чувстваме голяма радост, когато служим с желание на Бог и Неговите деца. Първото Президентство обещава: „Господ ще ви възнагради и благослови богато, когато смирено и с молитва Му служите. Когато работите сред Неговите деца, ви очаква повече щастие, отколкото някога въобще сте изпитвали“ (Послание на Първото Президентство, Проповядвайте Моето Евангелие, V с.).

Свидетелствам, че Исус е Христос, Светият Месия. Той е наш Спасител и Изкупител.  Той настина е пътят, истината, животът и светлината на света. Всъщност, Той е единственият път и „не е даден друг път, нито друго име, чрез които човек може да бъде спасен в Царството Божие“ (2 Нефи 31:21).

Нека да сме винаги благодарни на нашия Небесен Отец и нашия Спасител за Неговото Единение и за тяхната чиста, съвършена, безусловна и безпределна любов.  Нека всеки един от нас показва своята любов към нашия Небесен Отец и нашия Спасител, като с обич и готовност си служим един на друг.