Пропусни главно меню

Вяра – първият принцип на Евангелието

„Ние вярваме, че първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, вяра в Господ Исус Христос; второ, покаяние; трето, кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, полагане на ръце за даване дара на Светия Дух“. Още в Неделното училище за деца научаваме наизуст тази конкретна точка от Символа на вярата. Принципите са необходими преди да се участва в обредите и те продължават да са част от нашия духовен напредък след получаване на обредите. Те са основата, върху която изграждаме нашия път обратно към Божието присъствие. Обредите са важни, но без разбирането и прилагането на принципите за вяра и покаяние, силата на обредите не може да бъде задействана. Обредите отварят врати за възможности, които не се осъществяват веднага (като дара на Светия Дух, „даващ“ правото за постоянното спътничество на Светия Дух, но ние трябва да го заслужим с времето), а прилагането на принципите ни позволява да осъществим тези обещани благословии.

Какво е вяра? „А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ (Евреите 11:1). Имало е време, когато сме живели в присъствието на Небесния Отец, но сме се съгласили с плана на Спасителя да дойдем на земята, за да бъдем изпитани. Напуснали сме удобството на нашия небесен дом, за да видим дали ще се вслушваме във вътрешното ни желание да опознаем Бог. В нас се крие естествен човек, позволяващ ни да бъдем изкушавани по начини, по които физическите ни желания може да доминират над духовните ни желания, но всички сме благословени със светлината на Христос, която ще докосва живота ни и ще ни вдъхва желанието да опознаем нашата божествена същност. Вярата е дар от Бог, даващ ни възможност да получаваме сладка „увереност“ за неща, които науката не може да докаже.  Силата на вярата е това, което ни позволява да се превръщаме в нещо много повече, отколкото бихме могли да бъдем без нея. Вярата ни позволява да правим стъпки в тъмнината, само с мъничката светлина, която тя ни дава. Може да не знаем всяка стъпка, но имаме увереност, че пътеката ще бъде отбелязана по такива начини, че ще можем да я следваме.

По-нататък Павел казва: „А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреите 11:6). Продължавайки мисълта на Павел, Пророкът Джозеф Смит добавя, че върху Божеството „почива вярата за живот и спасение“. Такава вяра е съсредоточена върху Христос и е свързана с разбиране за Единението. „Три неща са необходими – казва Пророкът, – за да може което и да е мислещо и разумно същество да упражнява вяра в Бог, за живот и спасение“. Както той ги изброява: (1) „идеята, че Той действително съществува“, (2) „правилна представа за Неговия характер, съвършенство и качества“ и (3) „човек в действителност да знае, че начинът на живот, който води, съответства на Божията воля“ (Lectures on Faith, с. 33). Пророкът Джозеф не казва, че вярата не може да съществува без тези три учения; той само казва, че вярата „за живот и спасение“ не е възможна без тях. Фермерът посажда семе, защото има вяра, че то ще израсне в растение. Ние заспиваме вечер с вяра, че ще се събудим на сутринта за нов ден.  Но вярата в Исус Христос е това, което ни води към спасение.

Нека разгледаме друг стих от Писанията, който продължава да обяснява принципа на вярата. Мороний казва: „аз бих искал да покажа на света, че вярата е нещо, за което се надяваме, но не виждаме; ето защо, не оспорвайте затова, че не виждате, защото няма да получите никакво свидетелство, докато вярата ви не бъде изпитана“ (Етер 12:6). Вярата не само ни позволява да вървим напред с надежда по време на трудности, но и ни дава сладката увереност, че нашият път е правилен и че пречистващият огън има за цел единствено да очисти душите ни. Изпитанията могат сравнително лесно да бъдат разбирани, когато се срещат в разказите на някой друг човек, защото виждаме историята от началото до края; но е по-различно, когато те са в нашия живот. Лесно е да попитаме: „Защо аз, Господи?“ Старейшина Нийл А. Максуел го казва по следния начин:

„По тази причина, как може вие и аз да очакваме да преминаваме плавно през живота, сякаш заявявайки: „Господи, дай ми опит, но без скръб, без тъга, без болка, без противопоставяне, без предателство и със сигурност без да ме изоставяш. Пази от мен, Господи, всички онези преживявания, които са Те направили това, което си! След това ми позволи да дойда при Теб, да живея в Твоето присъствие и напълно да споделям Твоята радост!“ (Нийл А. Максуел, Ensign, май 1991 г.)

В един и същи момент, може да има фермер, който да се моли за дъжд, и друг, който е окосил сеното и го суши, молейки се за няколко дни без дъжд. Нашият живот е изпълнен с дни на дъжд и суша. Понякога, обаче, си мислим, че ние сме онези, които  определят кога ще завали над нашите лични пасища. Вярата е това, което ни дава възможност да се учим да казваме: „Господи, какво би искал да науча от това преживяване?“, вместо синдрома „Защо аз?“

Нека се стремим да разпалваме огъня на вярата в живота си и нека копнеем за благословиите, с които Господ ще ни дарява, като упражняваме нашата вяра.

Старейшина Джеймс Б. Мартино, 1-ви съветник в ОИЕ